Снощи повярвах на вятъра,
че е загнездил луната в подкова
и тя не иска да мръдне от там...

И пепелта замръзна.
Чужда е на вятъра.
Тежи като опитомени спомени,

Толкова е глупаво да липсват
болките,
които сме отричали.

В зелените очи на тиха котка,
загледани с дъждовния лиризъм,
пристига утрото и свети кротко.

Ето защо, Ричард, аз ценя вярата и мразя религията. Първото прави мъжа по-голям, второто го паникьосва. Вярата е интимен въпрос. А интимността по дефиниция не е колективен въпрос.
- Клара Дюпон-Моно

Ще бъде тихо, есенно и странно.
Огнището на две ще се дели.
Едната му страна ще гасне бавно,

Червеното е само за пиячи,
в сърцето удря,
истините буди.

Пропуснатите струни са илюзия.
Тревите ме обгърнаха изцяло.
Извличаш звуци с малкото си пръстче

Като жилка на нежно листо,
разположена точно в средата,
тази мисъл хиляда по сто

Бързо свиквам да гледам в слънцето,
да го търся,
да го опитвам,

И нарисувай, ако имаш време,
контурите
на своята илюзия.

Евтин е покоят и е хладен.
Цялата надежда е на прицел.
Дай ръка, небето е измамно,