И пепелта замръзна.
Чужда е на вятъра.
Тежи като опитомени спомени,
които много дълго са
очаквали
утайката в кафето
да ги помни.
Скалата, на която се облегнах,
омекна като дума
и не диша.
Солта е на кристали
и е в ледена
сълзичка на едно четиристишие.
А болният сезон
обсеби маските.
Дали ще се познаем като рибите,
които плуват
из мъгли и страсти...
щом вирусът в покоя ни невидим е.