Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2020 13:41 - Няма рима
Автор: qnaqna Категория: Поезия   
Прочетен: 109 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 02.12.2020 19:52



По-дълго от самия си живот
огъня на старите китари -
/тъничка по сянката ми дреха/
будиш с израненото перо.

Било ли е,
което е било?

Морето тихо струните разтваря,
съблича
и последната ми перла.
Учудени от силния си глас,
пасажите
на бреговете пеят,
достигат до подкожните октави
и в хоризонта
няма плитчина,
приготвила за ранички
корали.
В дълбоката му пазва
се заселва
на птиците последната вина,
че бягат
от рисуваните вчера.
Подводните скали надничат скрито
и търсят,
но навярно няма рима
за корабче,
разнежило гърдите,
което  своя котва ще си има.

Направиш ли от грифа раковина,
последно право даваш на
очите ми,
/по-бързо от сърцето остарели/
убитите си призраци щом видя,
да се усмихнат смело. 

image





Гласувай:
7
0



1. iva8787 - И не е нужно да има рима, нужно е да се ...
02.12.2020 14:43
И не е нужно да има рима, нужно е да се потопиш ...Поздрав!
цитирай
2. puk2 - Експериментираш. Това е добре.
02.12.2020 17:42
Експериментираш. Това е добре.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: qnaqna
Категория: Поезия
Прочетен: 34942
Постинги: 132
Коментари: 71
Гласове: 238
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031