Наш е булевардът с оголели
от вятъра див имена
и без заблудено листенце.
Само леко перце върху устните.
Ако търси лукса да замълча,
няма да се получи.
Нека ужасът на нощта свири отбой
защото не аз и ти,
а кошмарите са измамни.
Прозорците на дългата самота
още искат да ни разпитват
това-онова...
Светят налудничаво
от всички краища
на света
и се кълнат,
че няма такъв момент,
в който всичко да е казано и направено.
Ще дойде.
Но преди това
идва любовта, току-що същата.
Идват  дни различни като стихове.
Познавам огъня, който криеш
в гърдите на китарата.
Някой път ще ти разкажа,
защо пари различно.
Понеже изтриваш сълзите ми
преди червилото,
оживява картината
и се смеят палитрите криви,
и искат да се въртят в кръг,
а всичките ми струни са допирателни.
Нека музика вдиша земята
и да изпукат всички корени
от невроните на надеждата...
Един импулс ще отговори на
земния мрак.
И нека църква полузапалена
е този маяк,
но задължителна.