Ако трябваше да избирам
дали да преплувам небето ти,
или да изкача вълните си,
щях да избера да съм мокра
и да не дишам.

Ако можеше да се огледам в кафето,
щях да си завиждам, защото...

Щях да допия бездънната чаша,
когато най-малко очакваш.

И дори щях да открадна
бъдеще време от миналото,
без да трябва.

А сега,
когато "всичко" пишем еднакво,
не питай, защо ми е близка ръката ти
и не дишам, и мокра съм.
Сладко е.