Неясно е ... дали не съм била
и циганка преди безброй живота.
Войни не водя, яздя кон с лула,
от гривните ми буди се потокът.

Пред шатрата, когато наклада
усмивки в заподскачалия огън,
замятам много дългата пола,
танцувам без съзнание и много.

А снощи, щом изплува в мисълта
една такава памет с подозрение,
че още имам кръв и рамена
и всичко е движение, движение...

в един претъпкан и побъркан бар,
докато пиех джин без много тоник
и чула ритъм в някакъв пожар,
захвърлих очила, числа и мОлив.

И лудо вдишах лудата луна...
По цингански да бъде - от съдбата
с петното си в окото ще крада,
което Бог за обич е изпратил.