А колко нощи трае пълнолунието?
Наливана с лъжичка светлина
от тайните на мрака нарисува:
душата - ти, съгласието, аз.

И колко плахо, плъзнала по кожата,
онази капчица от звездна страст
ни пари, за да мислим, че е сложно:
щом тръпнеш ти, да се разгарям аз.

От нежността земята да забравиш,
от обичта плода да задържа
и името ти с глас да изговарям,
докато ми измисляш имена.

След нощите, когато отмалява
сладнеещата лунна топлина,
случайни съвпадения ще стават
причина за нарочни чудеса.