Постинг
16.02.2021 18:50 -
Зверствата на фашизма, „жертвите“ на комунизма и историческата памет
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1352 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 18.02.2021 07:37
Прочетен: 1352 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 18.02.2021 07:37
Народният съд, който анатемосват, не е българска измислица. За създаването на съдилища срещу престъпниците след войната има решение на Съюзническата комисия — САЩ, СССР и Великобритания
И тази година на първи февруари, макар и вяло, беше честван деня на жертвите на комунистическия режим. Патетично, обаче, се изказаха председателят на Народното събрание, г-жа Караянчева, и министър-председателят Борисов. Г-жа Караянчева е показвала дефицит в познанията си по география, но в случая се оказа, че има такъв дефицит и в познанията й по история. „Другарят“ Борисов, бивш комсомолски секретар, бивш член на БКП, активист, също показа дефицит в познанията си по историята българска. А тя не започва от 9 септември 1944 г.
И на двамата ще напомня, че т. нар. Народен съд, който анатемосват, не е българска измислица. За създаването на съдилища срещу престъпниците след войната има решение на Съюзническата комисия — САЩ, СССР и Великобритания. Така че Народният съд е напълно законен. Ние помним хилядите черни забрадки, обиколили съдилищата по това време.
За опресняване на знанията по история ще посоча: По данни на Съюзническата контролна комисия за периода 1923 — 1944 г. са убити, както следва:
1923 г — 31 000 човека; За периода 1941 — 1944 г. — 9150 партизани с награда от 50 000 лева за глава; 22 000 ятаци и помагачи с изгорени къщи, между които и десетки деца. В затворите са били 9 000 човека, в концлагери — 31 000; интернирани — 15 000 човека, арестувани в участъци — 64 000 човека. В повечето случаи без съд и присъда.
Преди 1923 г. също са избити хиляди бунтуващи се хора — Владайско въстание, Войнишко въстание и други бунтове. След 9 септември 1944 г. са арестувани, както следва: 18 000 човека, като след преглед са останали 11 122 човека. Осъдените на смърт са 2730, но изпълнените присъди са около 2 200. Осъдени на затвор са 6 536, а оправданите са 1856 човека. В ТВЛ са въведени 3 297 души. В лагери и затвори през 1946 — 1947 г. са били 2 000 души. В тези лагери голяма част от хората са били криминални престъпници и спекуланти.
Такъв е балансът. Който е добър по математика и се интересува, да направи сравнението.
Към жертвите преди 9 септември 1944 г. трябва да се прибавят и хилядите убити и осакатени от бомбардировките на американските самолети. Виновните за това — вкаралите ни в Тристранния пакт овластени съюзници на Хитлер и Мусолини — също са „клиенти“ на Народния съд. На тези невинни български нещастници, загинали от англо-американски бомби — няма паметници и мемориали. На преките им убийци, американските пилоти, беше издигнат паметник в центъра на София?!
Никой не говори колко милиарди лева са вложени от „лошите“ комунистически правителства за възстановяването на София и другите градове. Не се говори и за изплатените репарации за участието на България във войната.
Между другото ще напомня, че след 9 септември 1944 г. няма запалени къщи на инакомислещи, няма излагани убити хора и отрязани глави по мегданите. Няма и убивани деца. Хиляди са жестоките и неправомерни убийства преди 9 септември 1944. Провокиран съм, обаче, да посоча конкретен случай от Етрополе за онова време.
Още една история за „невинните“ жертви на комунизма…През 1944 г. изкарват на разстрел седем заподозрени, с които имало и жена с невръстно дете. В местността Сухата река ги завързват по дърветата и стрелят по тях като по мишени. Жената и детето гледат. В един момент към жената се приближава агентът Вълко Печурката. Реже от гърдите на жената и завира парчето в устата на детето. След това лови детето за краката и го удря в буково дърво, та мозъкът му се залепва за дървото. Заравят ги в общ гроб и след няколко дни кучетата изравят телата и влачат части от тях по околната ливада. След 9 септември 1944 г. установяващите властта извикват Вълко Печурката и му поставят условие: „Бай Вълко, ние имаме нужда от такива като теб и ще те оставим на служба при едно условие — имаш жена и дете — ще ги доведем да ги убиеш“. — „Тате-маце (употребявал е този израз), дайте ми ги да им пийна кръвчицата!“. Арестуват го и го затварят в общината (сегашният музей). Отиват двама човека да му занесат храна, той подпира с крак вратата и им казва: „Пустите ма, ще убия който кажете, ще избия и целия град, ако искате!“
Изнасям това, защото името на бай Вълко е записано на мемориала до НДК и на първи февруари на този изрод му се поднасят цветя. За такива „заслуги“ там са записани имената и на други като него, които имат десетки лични убийства.
За всичко това нека читателите да съдят. Г-жа Караянчева и „другарят“ Борисов, бивш активен член на БКП, нека си сверят историческите часовници!
Христо В. Христов, в. Земя
И тази година на първи февруари, макар и вяло, беше честван деня на жертвите на комунистическия режим. Патетично, обаче, се изказаха председателят на Народното събрание, г-жа Караянчева, и министър-председателят Борисов. Г-жа Караянчева е показвала дефицит в познанията си по география, но в случая се оказа, че има такъв дефицит и в познанията й по история. „Другарят“ Борисов, бивш комсомолски секретар, бивш член на БКП, активист, също показа дефицит в познанията си по историята българска. А тя не започва от 9 септември 1944 г.
И на двамата ще напомня, че т. нар. Народен съд, който анатемосват, не е българска измислица. За създаването на съдилища срещу престъпниците след войната има решение на Съюзническата комисия — САЩ, СССР и Великобритания. Така че Народният съд е напълно законен. Ние помним хилядите черни забрадки, обиколили съдилищата по това време.
За опресняване на знанията по история ще посоча: По данни на Съюзническата контролна комисия за периода 1923 — 1944 г. са убити, както следва:
1923 г — 31 000 човека; За периода 1941 — 1944 г. — 9150 партизани с награда от 50 000 лева за глава; 22 000 ятаци и помагачи с изгорени къщи, между които и десетки деца. В затворите са били 9 000 човека, в концлагери — 31 000; интернирани — 15 000 човека, арестувани в участъци — 64 000 човека. В повечето случаи без съд и присъда.
Преди 1923 г. също са избити хиляди бунтуващи се хора — Владайско въстание, Войнишко въстание и други бунтове. След 9 септември 1944 г. са арестувани, както следва: 18 000 човека, като след преглед са останали 11 122 човека. Осъдените на смърт са 2730, но изпълнените присъди са около 2 200. Осъдени на затвор са 6 536, а оправданите са 1856 човека. В ТВЛ са въведени 3 297 души. В лагери и затвори през 1946 — 1947 г. са били 2 000 души. В тези лагери голяма част от хората са били криминални престъпници и спекуланти.
Такъв е балансът. Който е добър по математика и се интересува, да направи сравнението.
Към жертвите преди 9 септември 1944 г. трябва да се прибавят и хилядите убити и осакатени от бомбардировките на американските самолети. Виновните за това — вкаралите ни в Тристранния пакт овластени съюзници на Хитлер и Мусолини — също са „клиенти“ на Народния съд. На тези невинни български нещастници, загинали от англо-американски бомби — няма паметници и мемориали. На преките им убийци, американските пилоти, беше издигнат паметник в центъра на София?!
Никой не говори колко милиарди лева са вложени от „лошите“ комунистически правителства за възстановяването на София и другите градове. Не се говори и за изплатените репарации за участието на България във войната.
Между другото ще напомня, че след 9 септември 1944 г. няма запалени къщи на инакомислещи, няма излагани убити хора и отрязани глави по мегданите. Няма и убивани деца. Хиляди са жестоките и неправомерни убийства преди 9 септември 1944. Провокиран съм, обаче, да посоча конкретен случай от Етрополе за онова време.
Още една история за „невинните“ жертви на комунизма…През 1944 г. изкарват на разстрел седем заподозрени, с които имало и жена с невръстно дете. В местността Сухата река ги завързват по дърветата и стрелят по тях като по мишени. Жената и детето гледат. В един момент към жената се приближава агентът Вълко Печурката. Реже от гърдите на жената и завира парчето в устата на детето. След това лови детето за краката и го удря в буково дърво, та мозъкът му се залепва за дървото. Заравят ги в общ гроб и след няколко дни кучетата изравят телата и влачат части от тях по околната ливада. След 9 септември 1944 г. установяващите властта извикват Вълко Печурката и му поставят условие: „Бай Вълко, ние имаме нужда от такива като теб и ще те оставим на служба при едно условие — имаш жена и дете — ще ги доведем да ги убиеш“. — „Тате-маце (употребявал е този израз), дайте ми ги да им пийна кръвчицата!“. Арестуват го и го затварят в общината (сегашният музей). Отиват двама човека да му занесат храна, той подпира с крак вратата и им казва: „Пустите ма, ще убия който кажете, ще избия и целия град, ако искате!“
Изнасям това, защото името на бай Вълко е записано на мемориала до НДК и на първи февруари на този изрод му се поднасят цветя. За такива „заслуги“ там са записани имената и на други като него, които имат десетки лични убийства.
За всичко това нека читателите да съдят. Г-жа Караянчева и „другарят“ Борисов, бивш активен член на БКП, нека си сверят историческите часовници!
Христо В. Христов, в. Земя
НЯМАШ НА ИДЕЯ КАКВА ГНУСОТА ИЗПИТВАМ КОЛКО ИЗМЪРСЕНА СЕ ЧУВСТВАМ-ТОВА НЕ Е САЙТ-НЕ Е ЗА ПОЕЗИЯ ТЯ Е НЕЩО КРАСИВОА ТУК Е ГНУСОТА
САМО РЕВНАТ И ТЕ ТЪРЧАТ -...разбраха ГИ НОРМАЛНИТЕ ХОРА това ми е достатъчно
Последни 20 регистрирани посетителя
20:37 - blogbg
20:23 - rosiela
цитирайСАМО РЕВНАТ И ТЕ ТЪРЧАТ -...разбраха ГИ НОРМАЛНИТЕ ХОРА това ми е достатъчно
Последни 20 регистрирани посетителя
20:37 - blogbg
20:23 - rosiela
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене