Когато идва пролет,
крещя името
на единствената си лудост

Поела дъх от тихото ти огънче,
потъвам в пътя млечен,
по който се разхождат белите ни ангели...

Отворих прозорците
и преметох от ъгъл до ъгъл.
Светлина пропълзя

Ако не бяха дълго ме рисували,
отдавна бих ръцете ти забравила,
ако не бяха пристан мой и люлка,

 Когато се съмняваш, гледай снимката,
в която голотата ми пристигна
в ръцете ти, погалили вълните.